Автор: Дарина Григорова за Гласове. Следвайте ни в Телеграм“Разнообразните и често противоречиви

Автор: Дарина Григорова за " Гласове ". Следвайте ни в Телеграм

“Разнообразните и постоянно спорни истории на европейските народи и страни вършат всяко изпитание за разглеждане на историята на политическо равнище мъчно и евентуално рисково начинание ”. Това не е откъс от Оруел, а от признатата на 17 януари 2024 година резолюция на Европейския парламент за “Европейското историческо схващане ”, съгласно която “отговорното отношение към историята ” е с “акцент върху общите европейски полезности ”. 

Европейски полезности няма, има християнски полезности, по тази причина пък има “отговорни ” и безотговорни историци. 

“Отговорните ” историци, съгласно резолюцията, би трябвало да вършат “честна оценка ” на “политиката на Европейски Съюз от предишното ”, чиято “честна ” цел е “да добави легитимност на европейския план ”. А в случай че смятате, че европейският план се развива по нелигитимната крива на Истанбулската спогодба, да вземем за пример, това “нечестна ” оценка ли е? И каква е разликата сред вярно отреченото от резолюцията разбиране “честна история ” и наложеният от същата резолюция  термин “честна оценка ”? Или такова запитване не е почтено?

“Европейското историческо схващане ”, чиято фундаментална цел е “общата европейска историческа памет ”, съгласно резолюцията, се основава освен на “европейските полезности ”, само че и на “европейската съвест ”. 

Обща европейска памет може да има от момента на присъединението към Европейски Съюз, за България от 2007 година, и до момента в който Съюзът е на политическата карта на Европа. Дали да разкрия една нечестна историческа загадка, че няма безконечни империи/съюзи? Колкото до “европейската съвест ”, и “европейското ” като морална категория, озорвам се да я отлича от “африканската ” съвест, или “азиатската ” или “атлантическата ”. Наистина, за какво е наречена “европейска ”, а не “евроатлантическа ” съвест? Недоглеждане? 

“Отговорният ” историк с “европейска ” съвест, съгласно резолюцията, би трябвало да “изразява угриженост ” за “латентната конкуренция и частична несъответственост ” сред паметта на Западна и Източна Европа. 

“Източна Европа ” беше геополитическо разбиране по време на Студената война и в границите на соц. лагера. Геополитическото е изменчиво, само че религиозното остава – католицизъм и протестантство /негеографският Запад/ и Православието /агиографският Изток/. Какво би означавало съгласуемост в “общо европейско историческо схващане ”? Западът да погълне/интегрира/съвмести Изтока? Икономически Източна Европа от дълго време е изконсумирана от западните си сътрудници, цената на така наречен преход в общия европейски план. Икуменически Източна Европа към момента е непокътната, или “несъвместима ” с виновната историческа европамет.

“Отговорният ” историк би трябвало да се грижи за “информираното развиване на комплицираното европейско минало ”, което значи битка със “стереотипите и “свещените крави ” от националната история ”. Всичко сакрално от националната история на всеки народ е безконтролно и би трябвало да бъде изтрито от “европейското историческо схващане ”. Дали да задам един безконтролен въпрос: британците европейци ли са, или екс-европейци, а швейцарците? За руснаците не запитвам най-отговорно.

Отговорната резолюция “призовава страните членки да актуализират актуалните си образователни стратегии ” с главната задача: “изместване на акцента от националната към европейската и международна история ”, което било “наднационално историческо схващане ”. Наднационално е отговорно, национално е безконтролно /но най-малко не е закононарушение, към момента не е в Наказателния кодекс, засега/.

Резолюцията си слага екзистенциална цел – “жизненоважното значение на проучването на европейската интеграция ”, казано в резюме, Диамат. Препоръчва се създаването на “наръчник на Европейски Съюз ” за “преподаването на европейска история ”. Казано още по-накратко: Кратък курс по история на ВКПб, простете, на Европейски Съюз, създател: другарят Сталин, неточност, авторски колектив на френдовете Сорос, Шваб и сие.

Резолюцията сигнализира за “липсата на задоволително мултикултурен и съгласуван с пола метод при преподаването на история ”. Вероятно за мултикулти са прави да са загрижени, най-малко у нас на Балканите, само че не излиза наяве какво имат поради под “съобразяване с пола ” /както и по какъв начин го схващат, пол или “джендър ”?/. 

Резолюцията жигосва “маргинализацията на дамите ”, само че образованието у нас е феминизирано изцяло, което е по-скоро за угриженост в посока мъже-учители. Хубаво е да имаме Ради, само че ни липсват Бойчо Огняновци. Всъщност нито Рада, нито Бойчо Огнянов се вписват в разбирането на резолюцията за “централната роля на учителите ”, която е “генериране и предаване на компетентности ”. Дали Херодот би схванал поставената задача или ще генерира непросветеност?

За образуването на “европейско историческо схващане ” резолюцията планува построяването на “Дом на европейската история ”, не е партиен дом, не мислете безконтролно! Целта е “защита на местата на демократичната памет ”. Недемократичната памет /разбирай, националната, источноевропейската/, не предстои на отбрана.

Да си дойдем на думата, въпреки всичко кое в “европейската историческа памет ” е недемократично? Резолюцията е безапелационна: дезинформацията, “руският исторически ревизионизъм ”. Да не се чудите за какво Трети март, началото на Третата българска страна, за поевропейчените е “руски исторически ревизионизъм ”. Е, може да има “Освобождение ”, само че няма Руско-турска освободителна война 1877–1878 година, щото това към този момент не е “честна оценка ”, а пък да помните кой и от какво ви е освободил е дезинформация, в случай че не знаете.

Ако обобщаваме резолюцията от 17 януари за “европейското историческо схващане ”, това е справочник по транснационална историческа памет, който да генерира транснационална подготвеност, което си е към този момент ясно дефинирано като за чат Gtp, за идеалния транс-европеец, който не написа историята си “под диктовката на Кремъл ”, единствено е учил там.

Резолюцията за “европейското историческо схващане ” не е написана “под диктовката на Кремъл ”, само че е написана като под диктовката на Анатолий Луначарски, националният комисар на просвещението, с неговото болшевишко схващане “за преподаването на история в комунистическото учебно заведение ” от 1918 г. 

Луначарски се бори със “старото учебно заведение ”, в което преподаването по история е “преди всичко обучаване на обич към родината ”. Да преподаваш “любов към отечеството ” за Луначарски е “проклятие ”, тъй като пречи на задачата: “сливането в едно човешко семейство ”, с интернационално образование. При Луначарски няма разбиране “интернационална съвест ” /като “европейската съвест ”/, само че пък непосредствено се споделя, че задачата на преподаването по история има “нравствена концепция, комунистическият строй, аз бих споделил, вяра ”. Комунизмът като вяра, в която “пролетарското “ние ”, съгласно Луначарски, това е “колективният избавител ”. 

Луначарски се възхищава на Ницше, до момента в който написа лекцията си за преподаването по история. Авторите на резолюцията за “европейското историческо схващане ” също съблюдават ницшеанската повеля от " Несвоевременните размисли " на Фридрих Ницше, съгласно който историческото обучение “трябва да бъде във властта и разпореждането на някаква висша мощ, а не да се владее независимо ”. 

Самостоятелното историческо мислене е “потенциално рисково начинание ” в Европейски Съюз.